Пътеписът е написан от ръководителите на групата.
Сутринта на 22.10 в 4:30 с родителите се срещаме директно на летището. При пристигането ми, всички вече бяха на гишетата за багаж и получаваха билетите си. Взехме по една вода, кафе и се качваме на самолета към Мюнхен.
Пристигаме след кратък сън в Мюнхен и намираме гейта, от който ще излетим. За наш късмет беше на 8 минути ходене в летището. Стигаме до гейта и после намираме кафене, за да може всеки да си остави ръчния багаж и да се поразходи и освежи. Имаме 5 часа на летището до полета за Шангхай, с учениците успяхме да прекрачим границите на комуникация между нас, подготвихме телефоните за престоя ни в Китай, обсъдихме възможната програма и преговорихме какви са ни отговорностите и задълженията по пътуване, престой и връщане.
Стигаме до полета за Шанхай и на гишето ни разместват местата, тъй като няма синхронизация между Луфтханза и Еърчайна. За голям късмет по-голямата част от групата бяха близо един до друг и полета не беше неприятен за тях. Част от учениците обаче бяха самостоятелно на местата си. Въпреки дългият полет имаше достатъчно какво да правим и да си приказваме, за да премине по-бързо.
Пристигаме на летището в Шанхай и започваме да се разтоварваме от самолета. Преминахме безпроблемно през границата и контролата и след това се отправихме към изхода, за да ни посрещне Вивиан - служител от фирмата, която организира съдейства по организацията от Китайска страна. Натоварихме се в автобус, а той ни откара до гарата, от която трябваше да вземем влак. Набързо разгледахме небостъргачите и живия град, въпреки, че нямахме възможност да стигнем до Orient Pole и да видим града от високо.
Интересното, което ни се случи е, че ни конфискуваха флаконите с дезодорантите, защото на гарата преди да се качиш във влака също има щателна проверка на багажа. По-интересното е, че като ги взеха обещаха да ги изпратят до колежа. Качихме се в чакалнята на перона и след това се разходихме в гарата, която приличаше на малък търговски център, взимаме си закуска и вече обсъждаме колко е различно всичко около нас. Учениците бяха притеснени за следващите дни, защото езиковата бариера и културните различия не бяха позволили да си купят нудли, тъй като не знаеха какво поръчват.
Въпреки радостта, че сме слезнали от самолета, ни налегна още една тревожна мисъл - влакът и часовете в него. Остава ни още около 3 часа път. Използвахме услугите на един човек, който каза, че ще ни качи по-рано във влака, за да не се товарим всеки отделно и сам човека успя да натовари куфарите на всички ни и координатора на една количка, която стана висока около три метра и затътри бавно към асансьора, за да ни свали на перона. Натоварихме се и мълком се приготвихме за пътуването.
Времето мина бързо, каквато беше и скоростта на влака. Имаше много пътници, които ползваха сутрешния влак, ставаха да си налеят вода от диспенсърите, движеха се контроли, стюардеси с колички. Усещането беше, че все още сме на самолета, но беше малко по-широко.
Стигаме в Хуаи’ан, и ни очаква още транспорт! Този път до хотела, а не просто трансфер. Нетърпеливи да си починем от дългия път, стигаме до хотела, където ни чакаха част от студентите и ни бяха приготвили обяд, преди официалната церемония по приемането на студентите. Бяха приготвили подаръци за всички, както и бяха направили табелки с имената на учениците, които са пристигнали.
Изказа се заместник ректора на колежа - Джoао Юдзъ, декана на департамента по фармация, и декана на департамента по храните. Речта ми обвързваше дългогодишните взаимоотношения на България и Китай, както и със сравнението на реките, които напояват земите ни - Янгцъ и Дунава. Благодарностите и похвалите от първите впечатления за колежа освен в речта предадох заедно с подаръците, които получихме от Община Самоков - традиционна риза с шевица, малка рамка със Самоковска шевица, както и информационни материали за целия регион.
За съжаление протоколът на официалната церемония беше кратък и нямаше възможност да представим нашето сдружение, но имахме възможност да се срещнем с лидерите на този колеж и доброволците, които участват в нашата програма. Отидохме на вечеря в кампуса на колежа, в столовата имаше отделна зала, която беше поднесена храна на кръгла въртяща се маса с невероятна творческа сцена в средата - макет на езеро със чапли и лебеди и малки дръвчета върху остров.
Традиционни гьози, баузи, соеви напитки, тофу супа, говеждо с зеленчуци, свинско със селъри и много ориз. Все пак няма как колежа да не бъде подготвен за такова посрещане - Jiangsu Food & pharmaceuticals college. След вечерята бързо се прибрахме и довършихме подготвоката на телефоните, за да могат да се използват всички приложения от Европа и в Китай, да имаме пакет от мобилни данни, и да не надвишаваме кредитните си лимити - с леки изключения.
Следващият ден ни очакваше пълна програма, макар и да не бяха разбрали учениците, че закуската е отворена от 6:00 успяха да хапнат и 8:30 отпътувахме отново с автобуса на колежа към първото ни занятие - урок по китайски. Стаята, в която ни посрещнаха беше дигитално обезпечена с четири интерактивни дисплея, климатик, бяла дъска за писане, маси за работа по четирима, материали за упражненията от конкретния урок и ролева игра в три формата, а методиката на обучение включваше 4-5 метода за въвеждане, предговор, основна част, затвърждаване и заключение към урока.
Темата беше какво е китайският език и ежедневните му форми на използване. Беше звучно, интересно и кратко. Въпреки трудностите и желанието на всички да се справим, беше съпроводено с много усмивки и смях. Учителката беше пряма и не позволяваше на никой да се разсейва от упражненията, доброволците бяха впрегнати да помагат с диалозите, които трябваше да отиграем.
Вторият урок следобяд беше производство на козметични продукти. Всички влязохме в лабораторията, която беше специално пригодена за работа с химични елементи и натурални билки и вещества. Този час засили изключително много желанието на учениците да споделят помежду си и със китайските си съученици, които бяха и тютори за този час.
Използвахме единствено и само билкови етерични масла и пигменти, за да произведем червило с избран от нас цвят и направихме крем за ръце, който пък поставихме в специално изработени керамични кутийки. В края на часа ни дадоха възможност са завършим процеса по производство и залепихме желаните стикери на произведените от нас кремове, червилата сложихме в специални кутийки за червило с огледалце.
Освен кутийките и опаковките получихме и чантичка, с която ни обявиха, че всичко произведено остава за нас като подарък от колежа. Китайските учениците бяха доста грижовни, и поддържаха много добра атмосфера в часа, а рецептите бяха представени от главния преподавател на дигиталният дисплей.
След заниманията направихме разходка на кампуса, който беше невероятно озеленен макар и в това време на годината. Разглеждаме езера, площади, гори и невероятни монументи - традиционни и абстрактни. Отидохме до спортната зона, в която учениците успяха да се заговорят с други ученици от кампуса и играха баскетбол преди вечерята. Размениха си контактите и дори започна продължителна комуникация.
След вечерята успяхме да се разходим около спортната зала до хотела, около която гъмжеше от народ и всички спортуваха - някои играеха бадминтон на металните подвижни ограждения, други танцуваха под ритъма на китайска музика на площадните зони в синхрон, децата се възползваха от огромните детски площи за игра, а пък спортните кортове за баскетбол тенис и футбол бяха пълни с любители. В по-далечната част на парка, дори имаше група, която свиреше с традиционните китайски тъпани.
След като се въодушевихме от преживяванията, решихме да излезем от парка на спортната зона и да огледаме магазините, за да направим оценка, какво можем да си купим и какво не със способностите, които бяхме придобили в началното занимание по китайски език. Е, забавлявахме се, но също беше забавно и за другите хора, които ни посрещаха.
Огледахме уличната кухня и бързо наминахме през една аптека, в която учениците успяха отново да се опитат да комуникират с фармацефтите. Навръщане темпото вече беше бавно, но старателно. Вечерта всички бяха капнали от умора и заспаха бързо!
Следващият ден ни очаква още по-интересно преживяване музеят на кулинарията в Хуаи’ан в Янгджоу и посещение на известната улица Донггуан при Източната порта на града. Тръгнахме рано сутринта пътувахме около 150 километра, но всички спаха докато стигнахме. Двата часа път, в които разгорещените разговори не бяха в пика си, всеки беше се отнесъл в своя свят.
Срещнахме се с г-ца Джу и г-н Йин, които ни отведоха до един от най-високо оценените ресторантите в града с пет диаманта - 3 етажен ресторант разгърнат в зоната на културната част на Кангшан. Невероятен интериор, с огромни помещения, добре изолирани от шумовете на града, и приютили тишината и уединението.
Приеха ни в една зала за 13-на човека, която беше украсена с абстрактен полюлей във формата на четири цвята на китайска роза. Там научихме какъв е етикетът, когато се хранят китайците - а именно да използваш по-големите клечки, за да си слагаш от храната от общите чинии, а по-малките да ги използваш за лична употреба.
Сервирането на храната става своевременно с настаняването на всички гости, като обслужващия персонал веднага налива от предпочитаните напитки, а старши сервитьора започва да изнася храната от допълнителната стая за подготовка и довършване на украсата на храната. Бяхме замаяни от предложенията на майстор готвачите на ресторанта и създавахме необичайният за китайците глъч в ресторантите.
Въпреки, че ни посъветваха да бъдем себе си, разбрахме и как се държат китайците по време на хранене и как комуникират на огромните кръгли маси, на които се разполагат. Учтиво е да говориш само с близките седящи до теб, а когато искаш да говориш с някои друг от масата, който е далеч от теб, е редно да станеш с напитката си, да отидеш до човека да вдигнете наздравица и да отпиете по малко от питиетата си. След това може да започнете разговор, като всичко това става бавно, без много шум.
Още една интересна подробност, която беше част от аранжировката на масата беше навита червена текстилна салфетка изправена като кула - знакът обозначаващ мястото, на което седи човекът плащащ сметката. Обикновено с храната сервират и напитки по избор и традиционната соева напитка, но в този ресторант сервираха чай и гореща вода. Нямаше момент, в който да не сме обслужени от сервитьорите, а единственото време, в което успявахме да разберем, че се движат около нас беше, когато питахме какво точно ни сервират. Автентичният интериор съчетан с модерни елементи и съвършени детайли галеше на всички окото.
След това пиршество на сетивата, отидохме да разгледаме музея на кулинарията в Хуаи’ан, която съчетава кухнята на Хуаи’ан и Янг Джоу, но и е къща на търговеца на сол Лу Шоушу. Преминахме през макети, които са точни реплики на сервираните ястия на императорските вечери, през събитията, които са подготвяни за гостите на китайските президенти до организационните комитети по хранен в Китай.
Показаха ни съставките, които се ползват и в съвременната кухня, като преминахме през животински продукти, растителни продукти, морски и речни дарове. За да се добере до една от 31 отворените позиции за ястия, един шеф готвач се бори с още около 600 човека, за да бъде избран. Стандартите за храната са високи и професионализмът и вниманието, с което работят майстор готвачите достига часовникарска прецизност в рецептите и артистично творчество в изработката на гозбите.
Колкото до къщата на търговеца на сол или по-скоро двореца - състои се от 7 еднакви по размер правоъгълни помещения автентичен китайски стил с оградени от високи каменни зидове. Зидовете има два входа - вход за гости и официални посещения на дома и вход за домакините.
Първото помещение е е предвидено за входа за гостите, като най-често това е мястото, в което приветстват гостите и те се възползват да оставят багажът с който пътуват. След него се намира градина с малък олтар вграден в стената на помещението, в което се събират гостите и домакините за да преминат през официалностите по посрещането и да уважат програмата, с която домакинът ги посреща.
Следва втора градина и трето помещение, в което обикновено се настаняват гостите, за да могат да се насладят на храната; трета градина и четвърто помещение, в което се допускат само мъжете, а жените през страничен коридор преминават към петото помещение и четвъртата градина. Останалите две помещения са за домакините, където те прекарват ежедневието си и предават знанията и традициите на поколенията си.
След последното помещение, се разполага пъстроцветна и още по-голяма градина, в която има езеро с рифови камъни малък водоскок , павилион за творчески прояви, които да занимават семейството, тиха стая и библиотека за синовете на търговеца, както и просторни зелени площи, в които да се срещат всички членове и да се наслаждават на взаимоотношенията си в семейството.
След цялата изключителност на историческият комплекс в Кангшан, се отправяме към улицата намираща се в близост на източната порта на старият град Янгджоу. Остснала още от династиите на Минг и Чинг, улицата с дължина около 1 километър съчетава в себе си културното наследство на града, традиционната за вековете на династиите архитектура и съчетанието и в днешно време с дигиталният век.
Това беше първият връх в културният обмен на учениците, защото станаха свидетели, че въпреки различията между расите ни и малобройната ни група хората бяха изключително заинтересовани да ни видят и да разпитат от къде сме и какво правим тук, от чиста форма на любезност и любопитство. Всички успяхме да се потопим в ароматите на уличната кухня, да се сдобием с някой и друг сувенир или аксесоар, както да станем център на вниманието на голяма група от китайски туристи, които дори искаха да се снимат с нас, сякаш сме ценни артефакти.
Макар и да едва вторият пълен ден в посещението, много бързо събрахме впечатления и мемоари, които наситиха желанието ни да разберем още за кухнята на региона, както и да се докоснем още повече до професионализма на шеф готвачите.
Следващият ден заниманията в Jiangsu Food & Pharmaceuticals vocational college започнаха рано сутринта, като се отправихме към югозападният край на кампуса. На кратко за колежа - две направления хранително-вкусовата индустрия и фармацевтика. Общо преподаватели и администрация на колежа - 800 човека, общо студенти във всички специалности около 11000 хиляди.
Кампуса на колежа е разположен на около 810 декара площ и има 16 блока за общежития, централно разположена библиотека на 6 етажа, 14 сгради със зали за обучение, колежански стол, преподавателски стол, хотел за чуждестранни студенти и гости, четири езера, 5 общи паркови пространства, 12 баскетболни, 6 волейболни, 4 тенис игрища, 1 футболен стадион с лекоатлетическа писта с всичките разновидности на официалните лекоатлетически спортове, бейзбол игрище, многофункционална зала, и официална спортна зала с допълнителни спортове. Разположен на улица, на която се намират повечето висши учебни заведения в града, а големината му някак си се приглушава от разнообразният ландшафт дизайн и многото поддържана растителност.
Следващите ни занимания са студените плата и по-точно творчески похвати за украсяване на ястия и чинии, въпреки че практически беше невъзможно всеки да опита да работи с техниките, които ни представиха, успяхме да надникнем в творческата страна от кухнята на региона.
Второто занятие след обяда за сметка на първото беше повече от практика и обмен на опит, защото имахме работа в екип със студенти от специалност пекарство и сладкарство. Изключвам материалната обезпеченост за всички групи, подготвените продукти за практиката и дигитализацията на помещенията, наложи се всеки от нас да впрегне максимално усилия, за да можем да говорим на общ език и с ръцете си да сътворим продукти, които да можем да опитаме.
Технологията на производството беше на китайски, а китайските студенти трябваше да ни я разкажат, за да можем ние да я изпълним. В случая те бяха ментори, а изпълнители. Езиковата бариера беше изцяло прекрачена и общият език, на който говорихме беше английски, макар и не с най-правилните термини използвани в технологията бяха важни усилията на всички ученици и студенти, които успяха да се синхронизират и да постигнат търсените резултати - вкусен пандишпанен блат за торти и традиционните печива за фестивала за жътвата през есента още познат като Mooncake Festival.
След всичките тези вкусотии, храната на вечеря някак си не бе толкова желана този път и решихме да се приберем набързо, да се оправим и да излезнем за дълга разходка. Очаквахме, че градът не спи, но Неделя явно много хора почиваха и доста от магазините в околността бяха затворени и единствените хора, които бяха по улиците бяха пешеходци, които наваксваха изпуснатите крачки за деня - бързаха и в двете посоки. Направихме и ние около 16 хиляди крачки преди да се приберем.
Въпреки, че желанието да отидат да си купят дрехи и обувки, учениците бяха доволни и от голямата разходка, която направихме в квартала, защото видяхме отворени единици магазини, в които можеха да влезнат и да разгледат. Един от тях беше малък зоологически магазин и студио за подстригване на животни, в което разбира се имаше палета и котенца, които станаха известно време темата на разговорите за вечерта.
Следващият ден ни очакваше доста интересен урок заедно с г-н Йин или западното име Марвин - преподавател от колежа. Той ни показа технологията и тънкостите в приготвянето на ястие, което приличаше на карамелизирани кубчета за Хелоуин от свинско месо заедно с морските миди от вида Абалон.
Човек ще се пита как сме се разбирали, но доброволците бяха на наше разположение и всяка дума на майстор готвача беше превеждана на английски, за да може всеки от учениците да знаят какво точно се случва по време на урока. Дори имаше моменти, в които се допитвахме до дигитални речници, за да се изразим правилно и от двете страни.
Макар и да не беше материал, който да влиза в професионалните направления на нашите ученици, правилното използване на точните думи и търсенето на точната лексика беше предизвикателство с технологичните термини, които се използват в лекцията. Процесът по приготвянето на храна е прецизен, нужно е допълнително внимание и натрупан опит с инструментите и пособията в кухнята.
В началото вареното свинско месо беше нарязано на кубчета, които бяха с идеални и равни пропорции, без да остава излишък от месото - мнението на Марвин е, че храната в никакъв случай не бива да се разхищава и всяка една част от продуктите би могла да влезе в употреба в готвенето и отглеждането на нова храна.
Сосът от своя страна беше захар, смесена с вода докато добие оранжево-кафяв цвят и готвен на висока температура, но така, че да не се стига до пушеци. Добавиха традиционното оризово вино за готвене, след което сложиха и месото вътре, като накрая щипка сол регулира вкуса на соса. Хвърлиха всичките кубчета и миди в течността и оставиха да се редуцира напълно. Крайният резултат - крехко карамелизирани свинско коремче с миди. Можеше да си изяде пръстите още докато се готви.
Макар и да бяхме част от урока по готвене, в помещението не се усещаше, че се готви. Технологичната обезпеченост в залата беше на високо ниво и освен уредите и пособията за готвене имаше интерактивни дисплеи за презентации и дублирани монитори, които даваха възможност всички да виждат презентацията. Свинското беше като извадено от корица на списание, а ароматът му можеше да убеди всеки веган да го пробва.
След занятието отидохме да обядваме, след толкова много гледане как се приготвя тази вкусна храна, добихме апетит. Рейчъл - преподавател в университета, която беше отговорна за интернационалните студенти, ни изненада като каза, че ще можем да посетим Хъся гууджен - Антично автентично селище част от на най-дългата изкуствено създадена транспортна водна връзка- Джинг-Ханг Гранд канал или просто Гранд канал, както местните го наричат.
1776 км започнати 6 век преди новата ера, а именно връзката между Янгджоу и Хуаи’ан Хан канала е втората най-стара изкуствена водна връзка създадена, за да се ползва за търговски цели. Сега част от големия канал между Пекин и Хангджоу. Връзка между Севера и Юга.
Впечатляващи храмове, павилиони за тържества и представления, автентични и традиционни магазини, запазени през вековете, много туристи и невероятно поддържани общи части в античният град Хъся. Успяхме да се докоснем до вековна история, която е жива и до днес, макар и за кратко.
Моника както ни помоли да я наричаме беше плътно до нас, през цялото време и беше една от най-активните ни доброволци показа ни най-важната сграда в стария град, показа ни площадът на който се правят различни традиционни празненства, разведе ни до градините, които бяха невероятно осветени и подредени. Двете дами Рейчъл и Моника бяха неотлъчно до нас през целият ни престой и ни помагаха с всичко, от което имахме нужда.
От друга страна, макар и да беше невъзможно да добавям нови контакти в wechat, Вивиан беше готова да помогне с всякакъв контакт, от който имахме нужда и отдалечено правеше всичко възможно да ни подсигури нужното за момента.
Последният ден преди да тръгнем, имахме още едно занятие, което беше професионално насочено към техните традиционни тестени изделия. Малките кнедли, обгръщащи вселената, символизират богата нова година. Те са дълбоко преплетени с традиционната китайска култура и проникват във всеки аспект от ежедневието. Формата на кнедлите – където тестото се събира и обединява – символизира събиране и хармония, изразявайки копнежа на китайския народ за по-добър живот. Яденето на кнедли по време на Пролетния фестивал е народна традиция, която въплъщава вкуса на дома и носи копнежа на хората по близките им. Кнедлите са не само символ на семейното събиране, но и международна визитна картичка на китайската кулинарна култура.
През дългата си история кнедлите са били известни под много имена. В древността са се наричали „лао уан“ (牢丸), „биан ши“ (扁食), „джао ер“ (饺饵), „фен джао“ (粉角) и други.
• По време на династията Тан са наричани „лао уан в супа” (汤中牢丸).
• По време на династията Юан са били известни като „ши луо джао ер” (时罗角儿).
• Към края на династията Мин са наричани „тан” или „фенджао”.
• По време на династията Цин са били известни като „бианши“.
Шеф готвача беше подготвила интерактивна презентация, с която урокът премина неусетно бързо, а след като ни включи в процеса по затваряне и оформяне на кнделите и си нацапахме ръцете, дойде време да ги хвърлим във водата и да ги сварим. Пробвахме ги и установихме, че въпреки лъжливата им визия на малко китайско зеле, каймата и пилешкият бульон няма как да се скрият. Бяха много вкусни особено, когато добавиш оризов оцет и малко сусамово олио.
Макар и краткият ни престои в колежа закриващата церемония беше отново официална с раздаване на сертификатите за приключения културен и професионален обмен. Всички бяха много впечатлени от организацията, емоциите надделяха и бяха споделени между преподаватели, доброволци и ученици.
Благодарение на търпението, усилията и желанието от страната на колежа, както и приемствеността, усърдието и любопитството на учениците обменът освен на професионално ниво, беше и на емоционално ниво. Целта, с която отпътувахме беше изпълнена - да изградим мостове между колежаните в Джиангсу Колежа по храна и фармацевтика и учениците от Самоков ППМГ Константин Фотинов.
Благодарностите отправяме към организаторите NALIKE, БККИР, JFPSC и тези които ни подкрепиха в желанието ни да направим възможно това пътуване за нашите ученици - Община Самоков, ППМГ Константин Фотинов, ПТГ Никола Вапцаров. Не на последно място и на членовете на РСР Самоков, без които организирането на това пътуване щеше да е невъзможно.
Надяваме се този обмен да продължи да дава възможности за различен поглед от мирогледа на нашите ученици.
再见 или до скоро!
谢谢 или благодаря!
